Приложение на Закона за достъп до обществена информация

Приложение на Закона за достъп до обществена информация

НАСО РБ е изпратила становище и предложение до председателя на Народното събрание на Република България, заместник-министър председателя на Република България, министъра на правосъдието, министъра на финансите, ВАС и НСОРБ, по повод на множество сигнали от секретари на общини, в които се съобщава, че в последните месеци се наблюдава значително увеличение на броя на подадените в общините заявления за достъп до обществена информация.

Тази тенденция се проявява в по-висока степен в малките общини, които срещат затруднение при изпълнение в срок на изискванията на Закона за достъп до обществена информация, поради големия обем на исканата информация и липсата на служители, които да бъдат ангажирани с подготовката на документите.

Правото да се получава обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите обществени процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за постигане на цел, извън посочената от закона.

В офиса на Националната асоциация на секретарите на общини в Република България, към 28.02.2020 г., е постъпила информация от 60 секретари на общини, от която се установи почти пълно препокриване на искана през м. януари – м. февруари 2020 г. обществена информация и идентичност на подалите заявленията лица. Всички заявления за достъп до обществена информация са подадени по електронен път, обикновено в края на последния работен ден от седмицата, а някои от тях са подадени в един и същ ден и през Платформата за достъп до обществена информация едновременно до почти всички общини.

Със заявленията се иска многобройна и детайлна информация по различни въпроси за много години назад, като естеството и обемът на исканата информация създават умишлено затруднение или невъзможност общините да изпълнят задълженията си по закона в срок. Искат се стотици копия от документи от всякакъв характер – договори, длъжностни характеристики, нормативни актове, писма, наказателни постановления, финансови справки и др.  Служителите следва да се откъснат за една седмица от задълженията си,  в някои случаи да създават информацията наново, да заличават лични данни, да се иска писмено съгласие на трети лица и т.н. 

Проблем се явява и обобщаването на данни за минали периоди. Налице са случаи, в които се налага да се търси информация за 10 години назад, което реално затруднява предоставянето. В тези случаи наличният персонал не е достатъчен и осигуряването на информацията се отразява негативно на оперативната дейност на администрацията. Освен това с прилагането на ЗЗЛД, заличаването на лични данни на информация, отнасяща се за твърде дълъг период създава голямо затруднение и забавяне. Дори исканата информация да не е в голям обем, много често се налага да събират и обобщават данни от различни отдели, а в големите администрации това води до нужда от допълнително време.

Много често общините са поставени в ситуации, в които заявители искат данни с цел изготвяне на лични разработки, реферати, курсови работи, проекти и други, което променя същността и целта на ЗДОИ.

Всичко това освен значителен човешки ресурс изисква и финансов такъв. В същото време тези лица използват законова празнота и не заплащат нищо, защото исканата информация е по електронен път. Повечето от тази информация не е налична в такъв вид – няма изискване тя да се поддържа на електронен носител. Обикновено се намира в служебния архив, а често е и унищожена поради изтичане на сроковете съгласно НДСС или предадена в архив. Дори да е налична, тя трябва да се издирва, сканира и т.н., което е свързано с разходи, които не се поемат от заявителя.

Друг проблем е, че при подаване по електронен път на заявления за достъп до обществена информация не се изисква никаква идентификация и автентикация на заявителите. Лицата могат да са анонимни, не се изисква електронен подпис, а само електронен адрес. Към настоящия момент не се изисква дори обикновен подпис – заявленията не са подписани и сканирани.

След установяване на контакт по телефона със заявителите, в голяма част от случаите те отричат да са подписвали и подавали заявления за достъп до обществена информация или да са упълномощавали други лица да действат от тяхно име. Някои от заявители са споделили със служители от общините, че имат близки лица, които упражняват адвокатска професия и вероятно те са подали въпросните заявления.

За яснота следва да се отбележи, че тези субекти не представляват юридически лица с нестопанска цел или други организации, което да обосновава обема на исканата информация и/или броя на задължените лица, от които тя се иска.

При наличие на мълчалив отказ, непредоставяне в пълен обем или в исканата форма на обществената информация, този акт бива обжалван пред административен съд, а в следствие на отмяната му се иска да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, което често е прекомерно високо.

Във връзка с гореизложеното и тъй като не се отнася за единичен случай, а за порочна практика, единственият логичен извод, който може да се направи е, че този тип заявители имат недобросъвестно поведение и злоупотребяват с правото, което имат по ЗДОИ.

Злоупотребата с право не е правонарушение, а действие по правна норма в разрез с изискванията на фактическия контекст, като основание за упражняване на субективното право.

Злоупотребата с право е упражняване на субективно правото в противоречие с неговото предназначение,  в следствие на което се засяга неправомерно чужда правна сфера, в случая на голям брой общини.

Само за пример ще Ви посочим Община Девин, в която през 2019 година има подадени 283 бр. заявления за достъп до обществена информация, 65 решения за предоставяне или за отказ са обжалвани,  а от тях 63 решения на административен съд са в полза на заявителите. Около 80 000 лв. са предявените до момента разноски за адвокатски възнаграждения, включително и за минали години, които са присъдени на едно и също лице. В случая се касае за двама братя, юристи, единият от които подава заявленията  за достъп до обществена информация - 280 бр., а другият го представлява в съда.

С последните промени, публикувани в ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., съгласно чл. 40, ал. 3, от ЗДОИ решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Считаме, че това ще доведе до разнообразна съдебна практика на административни съдилища по прилагането на ЗДОИ, респективно различно прилагане на закона от задължените субекти в съответните райони на действие на тези съдилища.

Във връзка гореизложеното настояваме да бъде инициирана законодателна промяна за изменение и допълнение на ЗДОИ и да се измени Заповед № ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г. на Министерство на финансите, по следните конкретни предложения:

–     Да се внесе яснота в закона по отношение на определената в чл.2, ал.1 дефиниция на термина „обществена информация“ и същата да бъде изчерпателно посочена;

–     С оглед намаляване на административната тежест  и честите промени в законодателството да отпадне задължението за приемане на вътрешни правила за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация. Същото не е наложително поради детайлното и подробно регламентиране на процедурата по предоставяне на обществена информация в ЗДОИ. Задълженията на служителите по закона да се възлагат, както и до сега, със заповед или с длъжностна характеристика. Във връзка с това, като приложения в закона да се създадат образци на заявление за достъп до информация и на протокол за предоставяне на достъп до обществена информация, както и да се посочи минимално съдържание на регистъра за достъп до обществена информация, с цел уеднаквяване на предоставяната информация от задължените субекти.

–     Да се определи по-дълъг срок по чл.15а, ал.4 от ЗДОИ – 14-дневен или едномесечен, освен ако в закон не е определен друг срок. Предвиденият към момента срок е твърде кратък за обема на изискваната за публикуване информация.

–     Да се въведе изискване за конкретно посочване на информацията, до която се иска достъп -  документ, административен акт  или др.;

–     Да се въведе изискване заявителите да посочат връзката между исканата от тях обществена информация и това как  при получаването и биха постигнали целта на закона, посочена в чл.2 от ЗДОИ, а именно да си съставят мнение относно дейността на задължените субекти – за коя конкретно дейност става въпрос и какво отношение има исканата информация към нея;

–     Да се предвиди задължение за идентификация на заявителя при подаване на заявление по електронен път;

–     Да се определи по ясен и категоричен начин в ЗДОИ коя информация е налична и следва да бъде предоставена - актът, съдържащ официалната обществена информация да е вече издаден, а служебната обществена информация вече да е събрана или създадена от задължения субект при и по повод на неговата дейност. Отговорите на въпроси, изготвянето на справки и други, предоставянето на информация с определени реквизити, която трябва да се създаде по повод на подаденото заявление, да бъде изрично посочено, че не се счита за налична информация и е извън нейния обхват. Ако този подход не се възприеме да се инициира Тълкувателно решение по въпроса - Дали задължения по закон субект е длъжен да изготвя справки и отговаря на поставени въпроси от заявителя?

–     Чл.28, ал.1 от ЗДОИ да се измени и допълни, като стане: „Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14  работни дни след датата на регистриране.”

–     Да се измени чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ указващ, че когато заявителят е поискал достъпът до информация да му бъде предоставен по електронен път и е посочил адрес на електронна поща за получаването, органът изпраща на посочения адрес на електронна поща решението за предоставянето на достъп заедно с копие от информацията или интернет адреса, на който се съдържат данните. В тези случаи да се предвиди заплащането на разходи, съобразно обема на исканата информация, броя на сканираните документи, броя на служителите, които са участвали в събирането на информацията и времевия период необходим за събирането и подготовката на исканата информация.

–     Да се създаде нова т.4 към чл.37, ал.1 от ЗДОИ: „Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена  информация е налице, когато: т.4. исканата обществена информация касае период по-голям от две години, считано от датата на подаване на заявлението.”

–     Да се измени Заповед № ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г.  на Министерство на финансите, като се значително се увеличат  предвидените такси, отчитайки не само разходите за съответния носител на обществената информация, а и тези за възнаграждения на служителите. Да се предвидят такси за предоставяне на обществена информация на хартиен носител – разпечатване и ксерокопие във формат: АЗ, А2, цветно копие на хартиен носител и т.н.

–     Предлагаме т. 9 от Заповед № ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г.  на Министерство на финансите  да бъде отменена. Неправилно се възприема, че след като съществува такса за изготвяне на писмена справка, съществува и задължение такава да се изготвя и предоставя от задължените субекти.

–     Решенията на административните съдилища да подлежат на касационно обжалване, като се  отмени новата  ал. 3  на чл. 40 от ЗДОИ.

Безспорно е желанието на общините да работят прозрачно, да спазват принципите за откритост, достоверност и пълнота при предоставяне на обществена информация.

От друга страна считаме, че следва да се осигури баланс между правата и задълженията на субектите, визирани в Закона за достъп до обществена информация.

Надяваме се чрез общи усилия, координация между представителите на различните органи и институции, упражняващи държавната власт и изпълняващи контролни функции, и предприемане на бързи и адекватни законодателни и/или административни промени и действия, да се създаде гаранция, че изложените по-горе злоупотреби ще бъдат преустановени.