По повод на множество сигнали от секретари на общини, в които се съобщава, че буквално са „затрупани“ с призовки и други книжа, изпратени им от ЧСИ по изпълнителни и граждански дела, за връчване по реда на чл. 42, ал. 1, изр. посл. от ГПК, НАСО РБ е изпратила до Министерство на правосъдието, Камарата на частните съдебни изпълнители и НСОРБ следното становище и предложение:
През 2015 г. г-жа Вергиния Мичева-Русева, Заместник-министър на правосъдието, е изразила становище по прилагането на цитирания законов текст в свое писмо изх. № 66-08-214 / 11.12.2015 г., изпратено до кметовете на общини чрез НСОРБ.
Неясно обаче е тълкуването, изразено в р. 1. „Кой може да иска от кметовете да връчват книжа”, т. 2, според което при висящи граждански дела органите на местната власт били длъжни да връчват и съобщения и книжа, които са им предоставени от ЧСИ и нотариуси.
За съжаление, в посочения документ липсва изобщо позиция относно задължението на кметовете на общини и кметства да връчват книжа, изпратени им от ЧСИ по образувани от тях изпълнителни дела.
След анализ на относимото законодателство – ГПК, ЗЧСИ, ЗННД и на разясненията, дадени в цитираното писмо, УС на НАСО РБ, на свое заседание от 25.08.2016 г., прие да изрази следното становище:
А. При образувани граждански дела пред българските съдилища:
Във всички случаи на висящи съдебни производства, компетентен орган, който постановява на кого и как да се връчат призовките и други съдебни книжа е съответния съд /съдия-докладчик/, арг. чл.42 от ГПК, чл.83 и сл. от Правилника за администрацията в съдилищата. Само когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството, т.е. нормата е бланкетна и предоставя една възможност, по преценка на съдията-докладчик, книжата да се изпратят чрез органите на местно самоуправление, без да се изключват вариантите за връчване по чл. 42, ал. 1, изр. първо, предл. второ и трето от ГПК, т.е. по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка.
Законът допуска една единствена хипотеза, при висящ съдебен спор книжата да се връчват от ЧСИ – чл. 42, ал. 2 от ГПК. За целта е необходимо обаче да са налице две предпоставки – първо, изрично искане от страна в процеса и второ – последващо разпореждане на съда връчването да се извършва от ЧСИ. Следователно, ЧСИ, по разпореждане на съда, придобива качеството на връчител, както, впрочем, е озаглавена и нормата на чл. 42 от ГПК. В това си качество, ЧСИ не може да превъзлага на кметовете на общини и кметства да извършват дейност по връчването, която му е вменена от съда, т.е. в хипотезата на чл. 42, ал. 2 от ГПК ЧСИ е приравнен по функции на служител от съда по смисъла на чл. 42, ал. 1, изр. първо, предл. първо от ГПК. В този случай, ЧСИ може да се ползва единствено от предоставеното му право по чл. 43 от ЗЧСИ да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.
Няма логика, а и очевидно не такава е целта на законодателя, отразена в създадените норми на ГПК, съдът първо да възложи на ЧСИ да извърши връчването на книжата, а той от своя страна да превъзложи това на кметовете на общини и кметства, при положение, че съдът може директно, когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, да възложи това да стане чрез органите на местната власт.
Б. При образувани изпълнителни дела от ЧСИ:
Предвид изложеното по-горе, както и поради липсата на изрична законова регламентация, ЧСИ не може при никакви случаи да възлага на кметовете на общини и кметства връчването на книжа по „негови“ изпълнителни дела.
В заключение, налага се изводът, че за кметовете на общини и кметства възниква задължение за връчване на призовки и други съдебни книжа само и единствено в случаите, когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение и това е разпоредено от съдията-докладчик.
През м. ноември 2016 г. в МП се проведе среща между представители на НАСО РБ, г-жа Вергиния Мичева-Русева, Заместник-министър на правосъдието, г-н Георги Данков, Главен инспектор в Инспектората към МП, представители на Камарата на ЧСИ и на Асоциацията на ДСИ. Въпреки изключително позитивния тон и демонстрираното разбиране на поставените проблеми, не се постигна трайна промяна на описаната ситуация.
Във връзка с това УС на НАСО РБ, на свое заседание от 06.03.2019 г., отново постави на разглеждане въпроса за връчване по реда на чл. 42, ал. 1, изр. посл. от ГПК на призовки и други книжа, изпратени им от ЧСИ по изпълнителни и граждански дела.
В допълнение на гореизложеното, следва да се отбележи, че разходите за тази неприсъща за общините дейност натоварват местните бюджети предимно на по-малките и средни общини.
Ето защо, молим да обсъдите изразеното от НАСО РБ становище и съобразно предоставените Ви правомощия да актуализирате указанията, дадени с писмо изх. № 66-08-214 / 11.12.2015 г. на Заместник-министъра на правосъдието, като същите да отразяват бюджетните и организационни възможности на местните власти за изпълнение на процедурите по връчване на съдебни книжа и да предприемете мерки за финансово компенсиране на общините. При невъзможност да се реализира това, моля да внесете предложение за изменение на ГПК в тази част, което да предвиди отпадане на ангажиментите на общините и промяна на реда за връчване на съдебни книжа. Убедени сме, че подобна законова промяна ще се посрещне положително и от представителите на съдебната власт. Не е необходимо убеждаване или специални правни познания за да се осъзнае важността на редовното призоваване. То е основополагаща част за редовното протичане на всяко съдебно производство, независимо дали става дума за наказателно, административнонаказателно, административно или гражданско правосъдие. При положение, че дейността по призоваването е част от процеса, редно е то да се извършва от служители на съответните звена на съдебната система, които имат и съответния опит. Естествено органите на местната власт могат и са длъжни да оказват съдействие при осъществяване на тази дейност, но не и да им се прехвърля като тяхно задължение и отговорност. Осъзнаваме, че промените в законодателството стават трудно и изискват продължителен период от време, но считаме, че все пак дебатът по тази тема трябва да започне, чрез включване на всички заинтересовани страни, тъй като проблематиката има не само правно-организационни аспекти, но и съответни финансови измерения.
Молим да се разгледат на заседание на Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители поставените въпроси и съвместно да предприемем мерки за преодоляване на трудностите, които стоят пред нас до разрешаването на проблема по административен или законодателен път.
Надяваме се, че по този начин ще се осигури законосъобразното функциониране и координация в отношенията между представителите на различните звена, упражняващи държавната власт.